Байкушевата мура е иглолистно дърво от вида черна мура (Pinus heldreichii) и е истински природен феномен. От една страна черната мура в Пирин не е представена на големи групи гори, както например са бялата мура и белият бор, а като единични дървета. От друга страна самото дърво е изключително забележително. Тя е второто най-старо дърво (около 1300 години) в България след Гранитския дъб в с. Гранит, Старозагорско (на 1650 г.) и едно от най-старите дървета в света. Байкушевата мура е висока приблизително 26 м., а обиколката на ствола й и неговият диаметър са съответно 7.8 и 2.2 м. Необходими са повече от шестима мъже, за да обхванат ствола на Байкушевата мура с ръце. Дървото е открито и напълно описано през 1897 г. от лесовъда Костадин Байкушев - един от основоположниците на горското дело в България, на чието име дървото е кръстено. Кръстник е Йонко Вапцаров, баща на Никола Вапцаров и водач в последвалите научни експедиции на К. Байкушев из Пирин през 1909, 1914 и 1915. Преди повече от 100 години, Байкушев определя възрастта на дървото, чрез Преслеров свредел, специално доставен от Германия, чрез който тогава се установява, че дървото е на над 1200 години, а в наши дни е вече на над 1300 години. Байкушевата мура се намира на 1930 м. н. в. в Пирин планина. Расте в близост до хижа Бъндерица и хижа Вихрен. До Байкушевата мура може да се стигне по маркираните пътеки към х. Бъндерица и х. Вихрен за около 4.30 часа пеш. Понеже дървото се намира непосредствено до асфалтирания път, който свързва Банско с двете хижи, до нея може да се стигне и с автомобил по шосето за около 15 км от града. През 2004 г. е направено възстановяване на ландшафта около дървото с цел неговото запазване.